из: "Да попиеш в картина" - пролетно

 Топло време, настроение, нови мечти и желание за порив. Шарени цветове, все по-наситеното зелено, спокойни очи и блаженство. Отпускаш душата си и вдишваш дълбоко... пролет.

Отворете прозореца си!

из: "Да попиеш в картина" - Даниела Паскова

"Отворен прозорец… Колко символика има в тези две думи!

Отваряш прозорец. Отваряш очите си – виждаш, отваряш дланите си – прегръщаш, отваряш устата си – изричаш, отваряш душата си – чувстваш, отваряш сърцето си – обичаш.

Отвори се за света и пусни вътре в себе си вятъра. Той носи на крилете си думи, мисли, чувства. Навлизат с порива и те изпълват… като дъх – дълбок и необятен. Попиваш…

Не е трудно да попиеш в картина. Очите виждат, мисълта скача по следите на четката и чертае пътека. Пътеките се сливат и пътят става само един – навътре в теб. Ненаситни сме. Искаме още. Влиза нов порив. И още, и още... Вятърът сменя посоката си и идва момент, в който отваряйки само ще пуснеш навън и няма да попиеш нищо. Заситен ли си? Едва ли. Температурните разлики се компенсират с пренос на топлина. Как се компенсира емоционалното равновесие?

Картините говорят без думи. Няма нужда да четеш. Достатъчно е да попиеш в цветните багри и да погалиш дъгата. "Душата добива цвета, в който са обагрени мислите." – е казал Марк Аврелий. Шарената мисъл храни мечтите, цветните мечти рисуват въображението, а летящото въображение се протяга към копнежа за пъстра палитра. Пролет!"

  Роман "За глътка въздух"
 на Даниела Паскова 
може да се поръча за
15 лв.

Поръчайте си от последните бройки на

Сборник с разкази "Мирише на звезди"

   на Даниела Паскова

   15 лв. 

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg

Свещ под звездния купол

 

 

Посветено

на барда Красимир Йорданов

 

Приглушена светлина. След нея бавно настъпва сумрак докато очите се подготвят. В душата пълзи очакване… за наслада, за трепет, за нирвана. Едно примигване и си готов. Отпускаш се назад и вдигаш поглед към небето. Въртят се съзвездията пред очите ти, движат се бавно, чертаят магични фигури, а някъде отзад се стрелва падаща звезда. Опашката ѝ угасва точно до Плеядите и веднага от другата страна на купола се ражда нова, танцува неуморно в такт с музиката и хоп изпуска се и тя, и пада. Пожелаваш си нещо… нещо хубаво, като усещането. Космично усещане. Питаш се къде си. Тялото седи на въртящ се стол, а душата се рее и танцува… като звезда. И знаеш, че всъщност звездите не падат, а просто преминават от левия хоризонт до десния и продължават пътя си някъде в космоса. И пак… и пак… Желание след желание. Не като искане, а като молба и надежда за сбъдване. И накрая забравяш да си пожелаеш нещо. Нищо не искаш. Имаш си всичко. Точно в този момент си имаш всичко. Музика, звездно небе, космос. Затваряш очи за да запомниш мига. И тогава осъзнаваш, че той свири и пее за теб. Украсява мига ти с ноти, зарежда духа ти с усещания точно тук и сега на живо в тъмнината. Ръката му се плъзга по струните докато ти се възнасяш, мечтаеш, танцуваш. Музиката се ражда пред теб. Да можеш да създаваш акорди е магия… велика магия. Гласът му замлъква с последната нота на песента. Миг тишина в тъмнината. Очакване. Чува се плъзгането на ръката му по грифа. И музиката започва отново. Ражда се нова нота, издига се нагоре и тръгва на път като новата звезда на хоризонта отляво. Двете се хващат за ръце и танцуват фламенко в небето. Като партньори в удивителен танц – ноти и звезди, куп звуци и куп светлина. Хармония. И си доволен, и удивен, и ненаситен, и зареден, и благодарен… Не искаш да свършва.

Запалва се малка светлинка и постепенно се зарежда със сила. Бяла, изкуствена и ниска. Придърпва въображението ти и го натиква отново в тялото, отпуснато на въртящия се стол долу на земята. Падаш, бързо, като за миг, като падаща звезда, като затихваща нота, като снишаващ се глас. Изживял си наслада. Благодарен си и зареден. Ръкопляскания, като след велико представление. Всички лампи на земята светват. Небето угасва, китарата замлъква, тихо се сгушва в кожения калъф. Заспиват уморени. И тогава се раждат усмивките. От вратата на Планетариума излизат заредени лица. За нови подвизи, за нови мечти, желания, надежди. Навън е вече нощ. Поглеждаш небето. Там е. И звезди има. Малко по-далечни и малки, но са там. А музика всеки има в сърцето си, когато успее да заглуши крясъците на страховете си. Остава само да вдигнеш поглед и да потърсиш падаща звезда и видиш ли я да не поискаш нищо, осъзнавайки че си имаш всичко…

Даниела Паскова

 

П.П. Написано след концерта на барда Красимир Йорданов (Див козел) и представянето на музикалния му албум „Свещ“ в планетариума на ВВМУ„Н.Й.Вапцаров“ – Варна – 25 март 2024 г.

Поетично за пролетта

  За една жена, която се разхожда в парка избягала от шума на големия град и крясъка на собствените си черни мисли. Разхожда се парка и жадува пролетта…

 

Из „Колко е хубаво“

(разказ на Даниела Паскова)

Иска ѝ се да вдъхне пролетта. Да ѝ е леко на душата, да има крила….

Виждали ли сте черношипа ветрушка? Така наричат соколът керкенез. Той оглежда земята под себе си, като лети на едно място с бързи трептения на крилата. Създава впечатление, че не влага никакви усилия, а всъщност лети и дебне. Като закачен на конец във въздуха изглежда.

Иска ѝ се да се като него. Да потопи длан в пяната на върха на морска вълна. Да се издигне нагоре и да докосне, и помирише всяко разлистено дръвче, всяка нежна млада тревица. Да разтвори пръсти и цветчета да се посипят като семена из алеите на парка. Да посее надежда.

Иска ѝ се… Да ухае на цветя и свежест. Като пролетта, не като сапун. Истински аромат, толкова лек и ефирен, че да събуди всички сетива.

Иска ѝ се… Да ѝ е тихо в мислите. И тишината да е по-различна. Не като тягостната тишина на самотата, която кара стомахът ѝ да се свива от тревога, като че ли току що е чула как грачи гарван. Иска ѝ се да забрави очакването за лоша поличба…

И напряга слух. В далечината чува писъка на гларус, шума на морето, трополенето на детски крачета по алеята, песента на птичките. Все още плахо, но тишината ще ѝ заговори с друг глас… когато дойде пролетта.

И тя ще спре и ще вдиша дълбоко. Ще вдиша свободата… Иска ѝ се… и скоро това ще стане. Защото пролетта идва с вяра и надежда за свобода.

...

  Роман "За глътка въздух"
 на Даниела Паскова 
може да се поръча за
15 лв.

Поръчайте си от последните бройки на

Сборник с разкази "Мирише на звезди"

   на Даниела Паскова

   15 лв. 

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg

Болката в любовта

 

Колко боли да загубиш любовта на живота си?

Това е може би най-голямата болка, особено когато сам си си тръгнал... и то иманно защото обичаш силно.

из романа "За глътка въздух" (Даниела Паскова):

"Той излезе навън и тръгна към вкъщи. Студеният вятър брулеше лицето му. Едри капки дъжд се стичаха по косата му. Блесна светкавица и освети небето. Беше черно като смъртта. Смъртта, която днес бе изтръгнала от ръцете му три живота. Сега беше загубил и любовта си. Смъртта е виновна... онази, която дебнеше хората и вилнееше из света като господарка на злото... "

  Роман "За глътка въздух"
 на Даниела Паскова 
може да се поръча за
15 лв.

Поръчайте си от последните бройки на

Сборник с разкази "Мирише на звезди"

на Даниела Паскова 

15 лв. 

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg

Коментари от читатели

За романа „За глътка въздух“.

  

Благодаря на всички изказали чувства, мисли и усещания, които книгата ми е оставила в душите им след прочита.

Д-р Ваня Колева (образователна и научна степен „доктор“ по български фолклор, главен редактор на вестник КИЛ - „Култура, Изкуство, Литература“):
  „Прочетох романа ти „За глътка въздух“. „Хваща“ читателя и не го изпуска, докато не го прочете! Такова живо четиво не се получава всеки път. Поздравления от сърце! В романа има динамика, драматизъм, обрати, но и водещи знаци, които определят психиката на персонажите. Това при Асен е много типично - червената кукла, Мая, рижавото момче в затвора и боядисаните в червено коси. То е като водеща нишка, белязала и определяща живота му. Съответни знаци има и при Мая и Виктор, но при тях се проявяват много дискретно и деликатно. Интересни са и езиковите характеристики на героите - заговаря някой, и знаеш какъв тип е. Мая и Виктор говорят по един начин, Асен - по друг, Плешивеца - по трети, дори барманът - с неговите 2-3 думи се отличава. „За глътка въздух“ е успех и се радвам за теб!“

  

Женя Ивелинова Канева (водещ сътрудник в групата „Какво четеш…):

“За глътка въздух” на Даниела Паскова - вълшебна приказка за любовта, вярата, надеждата и (не)възможността да избираш. Писателката е свързана професионално с медицината. Имаше представяне на книгите ѝ, на което не можах да отида, но и така ми се иска да прочета още от нейните творби. В основата на сюжета стои историята на една любов, която започва със странно запознанство насред гората и на фона на драматичните събития на двете ковидни години. Финалът е щастлив като във вълшебните приказки, но докато се стигне до него, се разказва за много насилие, болка, самота и отчаяние. Замисляш се за човешката съдба и за това, че не можеш да избереш в какво семейство и по кое време да се родиш; обречен си да понасяш изпитания и единственият ти избор е дали да си "помагаш" с любов или с омраза. Виктор и Мая го правят с любов, а Асен - с омраза... Отначало се чудех защо на снимките от представянето на книгата се виждаха шипки, после ги видях и на самата корица. Прочитът на книгата дава отговор на въпроса.“

 

От рецензията на Станка Бонева (писател и филолог):

„Нелюбовният“ роман „За глътка въздух“ на Даниела Паскова:

„Отношенията между повествователните герои Мая и Виктор са централни в сюжета, но не са като в розов роман. И тъй като хуманността е синоним на човеколюбие,  включва в себе си и тази любов също, когато тя е извисяваща.

Повествователната линия съдържа в себе си и ретроспекции, и проспекции, което поддържа читателското любопитство. Датирането на отделните части подсилва реализма на събитията. Авторката избягва директните сравнения, предпочита адресатът да ги прави сам. Присъстват разнообразни характеристики на героите. Наред с речевите, портретните, биографичните и действените, има акцент върху  психологическите портрети на героите – често в синхрон с пейзажи и природни явления, нещо повече – природата получава своебразна „психологизация“, която функционира като презареждане.

…Но акцентът при образа на страха в романа не е върху „на страха очите са големи“, а е изобразен като преодоляване, като част малките ежедневни битки на хората със самите себе си. Според знаменитата канадска писателка Маргаред Атууд страхът е мощен стимулатор. Убедена съм, че авторката мисли като нея.

В крайна сметка посланието в този „нелюбовен“ роман е любовта и честните пътища, които водят към нея: „Важното е да борим с всички сили за щастието и любовта, така като тялото ни се бори всяка секунда за глътката въздух, за да можем да дишаме“.

На мен книгата ми подейства презареждащо. Бих използвала клишето „жизнеутвърждаващо“ като функция. И на финала установих, че все повече ми харесва чаят от шипки.“

 

Росица Копукова (писател и журналист):

„За глътка въздух“ е много силен роман. Страхотна книга. Такива истини си написала и така увлекателно, че онемях. Имаш хубав стил, сюжет и фабула също. Браво!“

 

Катя Драгова:

„Благодаря за чувствата и мислите, които ми дари с романа си! Изчетох го на един дъх! Написан е така, че да желаеш да не свършва! Така се потопих, сякаш бях второстепенен герой, участваш в събитията. Книгите реших да са подарък от мен ...за мен за рождения ми ден. Може да звучи странно, но изкарах прекрасно рождения си ден, четейки книгата ти/ми! Остава да се науча да искам награда от живота и да си я получавам, както казваш ти. Умееш да вълнуващ, да бръкнеш в душата! Не спирай да пишеш!“

Д-р Екатерина Борисова:

„За глътка въздух“ е роман – разтърсващ, провокиращ, истински! И никой няма да остане безразличен. Книгата е страхотна. Бих я определила като "брутален реализъм", вместо критически реализъм. Обществото ни е такова. Много стегнато водиш разказа, без ненужна описателност, намираш винаги точните изрази. Светът на Асен е брутален, той също. Той е дълбоко драматичен образ, защото неистовите му усилия да получи доза любов преобръщат съдбата на невинни хора. Любовта, която му е била отказана в детството. Много силно и драматично си поставила въпроса за отговорността на майчинството, на родителството, на институциите, поемащи „захвърлените“ деца. За отговорността ни като човеци да не оставим ни едно дете без любов, ласка и загриженост. Всъщност изпитах и симпатия към Асен, заради болката, която е изпитал от изоставянето си. Разбирам защо се е превърнал в изверг. На него му е било съдено да види само лошата страна на живота, никой не му е показал добрите примери. В романа майсторски си вплела сюжетните линии, държиш вниманието на читателя с неочаквани обрати и стегнато действие. Този роман заслужава филмиране!“

 

Васил Софин (писател):

„Заслужава си да се прочете "За глътка въздух" - роман за чистотата в отношенията на двама влюбени. Новото време е провокирало авторката да каже истината за него. Времето е най-добрия ценител на ставащото! А иначе истината е такава и тя е успяла да я докаже в романа си. Романа ми хареса. Взет е от живота, който ни заобикаля. Нищо не е преувеличено.
Поздрави, за Даниела Паскова и новият ѝ роман!“

Поръчайте си книгите с послание от автора.

   Роман "За глътка въздух"
 на Даниела Паскова 
може да се поръча за
15 лв.

Поръчайте си от последните бройки на

Сборник с разкази "Мирише на звезди"

на Даниела Паскова 

15 лв. 

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg

рецензия на Станка Бонева

Благодаря за прекрасната рецензия на Станка Бонева за моя роман "За глътка въздух", публикувана във вестник "КИЛ" /култура, изкуство и литература/ - издаван от Сдружението на писателите - Варна 

„Нелюбовният“ роман на Даниела Паскова

Станка Бонева

  

           „За глътка въздух“ (изд. „Книги за всички“, С., 2023 г.) е трета поред книга на Даниела Паскова, но първи роман.  Даниела предпочита да пише проза. Предишните ѝ две книги  „Живот на 360 градуса“ и „Мирише на звезди“ са сборници с разкази. 

             Според авторката романът ѝ не е любовен, а хуманистичен. Склонна съм да се съглася с нея. Частично. Отношенията между повествователните герои Мая и Виктор са централни в сюжета, но не са като в розов роман. И тъй като хуманността е синоним на човеколюбие,  включва в себе си и тази любов също, когато тя е извисяваща.   

             Повествователната линия съдържа в себе си и ретроспекции, и проспекции, което поддържа читателското любопитство. Датирането на отделните части подсилва реализма на събитията. Авторката избягва директните сравнения, предпочита адресатът да ги прави сам. Присъстват разнообразни характеристики на героите. Наред с речевите, портретните, биографичните и действените, има акцент върху  психологическите портрети на героите – често в синхрон с пейзажи и природни явления, нещо повече – природата получава своебразна „психологизация“, която функционира като презареждане: Мая чувства изблик да рисува, лекарят Виктор акумулира сили от разходките с кучето Макс за тежките преуморяващи дежурства, които при извънредните условия не му оставят избор да се посвети изцяло на любимата специалност. Общуването между Мая и Виктор има разнообразни посредници: предметни (рисуваният шал, чаят от шипки) или живи (Макс), динамични (общите разходки и преживелици) или статични (съзерцанието един на друг и на света). И хората край тях (Ренета, Росица, доцент Калчев). Романовите персонажи не просто се срещат, не просто диалогизират, те битуват в една обща (всеобща, дори световна) атмосфера, в която всяка лична драма е част от глобалната, белязана със знака на пандемията.   

           Но акцентът при образа на страха в романа не е върху „на страха очите са големи“, а е изобразен като преодоляване, като част малките ежедневни битки на хората със самите себе си.  Според знаменитата канадска писателка Маргаред Атууд страхът е мощен стимулатор. Убедена съм, че авторката мисли като нея. Пристрастието към трагедията, причинена от Ковид 19, е по преживяно от авторката откъм страната на спасяващите. Даниела Паскова е медик, който се е сблъскал „челно“ с борбата на хората за глътка въздух. Затова има право да говори от първо лице за нещастието. Образът на  на пандемията тук стои встрани от идеята за световна конспирация, извънземна намеса или божие наказание, като последната перспектива е поднесена с ирония: “Толкова ли  сме били грешни, Господи, че ни изпрати ад преживе. Май най-грешни от всички са били медиците ни. Защото навън повечето от хората не се притесняваха за нищо и живееха безгрижно. Даже се гневяха, че им се потъпква правото на избор дали да останат живи или да умрат [...] Всичко се променя обаче, когато линейката ги докара на сирени пред тези, най-големите грешници, които търпеливо работят, пиейки собствеата си пот в найлоновите гащеризони“.

           После идва отрезвяването: „И хората започнаха да се борят сами, без да знаят дали ще се получи. Проба – грешка! [...] И ако си от тези, при които грешката не е фатална, се чувстваш късметлия. [...] Най-използваната фраза и пожелание за добро утро и довиждане стана “Бъди здрав! [...] Целта не беше щастието и любовта в живота. Важното беше да оживееш“.  

          Борбата за глътката въздух (буквално и метафорично) е изведена чрез личната драма на Мая или животоспасяващата кауза на медиците чрез образа на Виктор. Заболяването астма на героинята е само една от проекциите на стремежа към виталност. Потресаващи са картините, свързани с битката за всеки пациент и самоотвержеността на болничния персонал. Колкото до Асен, неговото пространство е обречено, неговите „глътки въздух“ са самоутвърждаването и самодоказването, само че чрез насилие и агресия. Те не са проекции на жизнеността. Като че ли маргинализирането на героя е предопределено от ранното му детство. Само че за разлика от него, Мая, която има сходна съдба и също е обект на тормоз, не се превръща в насилник. В случая нейният шанс е досегът с изкуството – тя рисува.  Нейната духовна територия е друга.  Докато при Асен няма шанс за спасение, той не съумява да се оттласне от насилието, с което е „закърмен“; вследствие пиянството, наркозависимостта, лудостта и убийството на човек в затвора идват като естествени функции. При този герой няма светли моменти, освен чувството на първата любов, с което той не знае как да постъпи поради липса на адекватни примери. Никой не го е учил на любов, не е виждал любов, затова не разпознава своята истинска глътка въздух и логично опорочава единствената си възможност за спасение. След което започва да замества любовта с нейни сурогати, които превръща в свои жертви. Или я бърка с рижата си детска кукла Барби?

           Докато в болницата за „мръсна зона“ е номинирана (без отрицателен знак) територията на застрашените заразноболни хора, които се борят за оцеляване, при Асен такава зона е неговото съзнание. 

           В крайна сметка посланието  в този „нелюбовен“ роман е любовта и честните пътища, които водят към нея: „Важното е да борим с всички сили за щастието и любовта, така като тялото ни се бори всяка секунда за глътката въздух, за да можем да дишаме“.   

           На мен книгата ми подейства презареждащо. Бих използвала клишето „жизнеутвърждаващо“ като функция. И на финала установих, че все повече ми харесва чаят  от шипки.  

Поръчайте си книгите с послание от автора.

   Роман "За глътка въздух"
 на Даниела Паскова 
може да се поръча за
15 лв.

Поръчайте си от последните бройки на

Сборник с разкази "Мирише на звезди"

на Даниела Паскова 

15 лв. 

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg

Съдба

 

   Майката завърта колелото на късмета, когато се роди рожбата ѝ. Майката е пърия човек, който отрежда съдбата на това беззащитно създание. И когато я има безусловната любов и грижата, майчината душа накланя везната - винаги се пада хубава съдба. А какво се случва, когато майката дори не иска да погледне личицето на детето си, какво остава да му подаде ръка за първите стъпки в живота? И ръчичката на малкото създание остава празна... Отрежда му се още от раждането мащеха... и съдбата му е... каквото му се падне от колелото на касмета. Пука ѝ на родната му майка, че може да се падне черна съдба...

Из роман "За глътка въздух" на Даниела Паскова:

 8 глава - Жигосан

   "Той се роди в един студен февруарски ден на 1988 година. Изплака силно и дълго време не млъкна.

– Ама че кресливо бебе! У-у-у, има глас като на петгодишен, а виж го – парче месо. Носете го – нареди дежурният лекар в родилна зала.

– Майче, не искаш ли да го гушнеш? Ще спре да плаче – каза акушерката и се запъти с бебето на ръце към току-що родилата жена, която поклати глава в отрицание и бързо се извърна на другата страна. Даже не поиска да го погледне.

– Не ѝ го давай. Тя е подписала. То е вече на държавата – тихо прошепна лекарят в ухото на държащата детето жена.

– Аха, на държавата… Разбрах. – Тъжно поклати глава акушерката и се загледа в лицето на малкото. – Ш-т, тихо, моето момче, не се бой.

Отнесе го и родната му майка повече никога не го видя. Преди да я изпишат от болницата, само го „жигоса“ с името Асен и си тръгна. Тръгна си, като изостави и захвърли с лека ръка чедото си. Подари съдбата и живота му на държавата. А тя, като лоша мащеха, безсърдечно завъртя колелото на късмета за детето. Падна му се черна съдба."

...

Поръчайте си книгите с послание от автора.

   Роман "За глътка въздух"
 на Даниела Паскова 
може да се поръча за
15 лв.

Поръчайте си от последните бройки на

Сборник с разкази "Мирише на звезди"

на Даниела Паскова 

15 лв. 

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg