Роман "За глътка въздух" - Даниела Паскова
Книга. Приятно четене...
събота, 21 март 2026 г.
Не бих затворила никога „За глътка въздух“
събота, 27 юли 2024 г.
из: "Албум със спомени"
Днес се замислих защо помним толкова добре лошите моменти в живота си?
Роман "За глътка въздух" на Даниела Паскова може да се закупи или от автора - книга с автограф и с лично послание за 15 лв., или от най-близката книжарница.
понеделник, 1 април 2024 г.
из: "Да попиеш в картина" - пролетно
Топло време, настроение, нови мечти и желание за порив. Шарени цветове, все по-наситеното зелено, спокойни очи и блаженство. Отпускаш душата си и вдишваш дълбоко... пролет.
Роман "За глътка въздух"
на Даниела Паскова
може да се поръча за
ЦЕНА 12 €
Свещ под звездния купол
Приглушена светлина. След нея бавно настъпва сумрак докато очите се подготвят. В душата пълзи очакване… за наслада, за трепет, за нирвана. Едно примигване и си готов. Отпускаш се назад и вдигаш поглед към небето. Въртят се съзвездията пред очите ти, движат се бавно, чертаят магични фигури, а някъде отзад се стрелва падаща звезда. Опашката ѝ угасва точно до Плеядите и веднага от другата страна на купола се ражда нова, танцува неуморно в такт с музиката и хоп изпуска се и тя, и пада. Пожелаваш си нещо… нещо хубаво, като усещането. Космично усещане. Питаш се къде си. Тялото седи на въртящ се стол, а душата се рее и танцува… като звезда. И знаеш, че всъщност звездите не падат, а просто преминават от левия хоризонт до десния и продължават пътя си някъде в космоса. И пак… и пак… Желание след желание. Не като искане, а като молба и надежда за сбъдване. И накрая забравяш да си пожелаеш нещо. Нищо не искаш. Имаш си всичко. Точно в този момент си имаш всичко. Музика, звездно небе, космос. Затваряш очи за да запомниш мига. И тогава осъзнаваш, че той свири и пее за теб. Украсява мига ти с ноти, зарежда духа ти с усещания точно тук и сега на живо в тъмнината. Ръката му се плъзга по струните докато ти се възнасяш, мечтаеш, танцуваш. Музиката се ражда пред теб. Да можеш да създаваш акорди е магия… велика магия. Гласът му замлъква с последната нота на песента. Миг тишина в тъмнината. Очакване. Чува се плъзгането на ръката му по грифа. И музиката започва отново. Ражда се нова нота, издига се нагоре и тръгва на път като новата звезда на хоризонта отляво. Двете се хващат за ръце и танцуват фламенко в небето. Като партньори в удивителен танц – ноти и звезди, куп звуци и куп светлина. Хармония. И си доволен, и удивен, и ненаситен, и зареден, и благодарен… Не искаш да свършва.
П.П. Написано след концерта на барда Красимир Йорданов (Див козел) и представянето на музикалния му албум „Свещ“ в планетариума на ВВМУ„Н.Й.Вапцаров“ – Варна – 25 март 2024 г.
сряда, 6 март 2024 г.
Поетично за пролетта
За една жена, която се разхожда в парка избягала от шума на големия град и крясъка на собствените си черни мисли. Разхожда се парка и жадува пролетта…
Из „Колко е хубаво“
(разказ на Даниела Паскова)
Иска ѝ се да вдъхне пролетта. Да ѝ е леко на душата, да има крила….
Виждали ли сте черношипа ветрушка? Така наричат соколът керкенез. Той оглежда земята под себе си, като лети на едно място с бързи трептения на крилата. Създава впечатление, че не влага никакви усилия, а всъщност лети и дебне. Като закачен на конец във въздуха изглежда.
Иска ѝ се да се като него. Да потопи длан в пяната на върха на морска вълна. Да се издигне нагоре и да докосне, и помирише всяко разлистено дръвче, всяка нежна млада тревица. Да разтвори пръсти и цветчета да се посипят като семена из алеите на парка. Да посее надежда.
Иска ѝ се… Да ухае на цветя и свежест. Като пролетта, не като сапун. Истински аромат, толкова лек и ефирен, че да събуди всички сетива.
Иска ѝ се… Да ѝ е тихо в мислите. И тишината да е по-различна. Не като тягостната тишина на самотата, която кара стомахът ѝ да се свива от тревога, като че ли току що е чула как грачи гарван. Иска ѝ се да забрави очакването за лоша поличба…
И напряга слух. В далечината чува писъка на гларус, шума на морето, трополенето на детски крачета по алеята, песента на птичките. Все още плахо, но тишината ще ѝ заговори с друг глас… когато дойде пролетта.
И тя ще спре и ще вдиша дълбоко. Ще вдиша свободата… Иска ѝ се… и скоро това ще стане. Защото пролетта идва с вяра и надежда за свобода.
...
Роман "За глътка въздух"
на Даниела Паскова
може да се поръча за
ЦЕНА 12 €
понеделник, 19 февруари 2024 г.
Болката в любовта
Колко боли да загубиш любовта на живота си?Това е може би най-голямата болка, особено когато сам си си тръгнал... и то иманно защото обичаш силно.
четвъртък, 7 декември 2023 г.
Коментари от читатели
Благодаря на всички изказали чувства, мисли и усещания, които книгата ми е оставила в душите им след прочита.
Д-р Ваня Колева (образователна
и научна степен „доктор“ по български фолклор, главен редактор на вестник КИЛ -
„Култура, Изкуство, Литература“):
„Прочетох романа ти „За глътка въздух“. „Хваща“
читателя и не го изпуска, докато не го прочете! Такова живо четиво не се
получава всеки път. Поздравления от сърце! В романа има динамика, драматизъм,
обрати, но и водещи знаци, които определят психиката на персонажите. Това при
Асен е много типично - червената кукла, Мая, рижавото момче в затвора и
боядисаните в червено коси. То е като водеща нишка, белязала и определяща
живота му. Съответни знаци има и при Мая и Виктор, но при тях се проявяват
много дискретно и деликатно. Интересни са и езиковите характеристики на героите
- заговаря някой, и знаеш какъв тип е. Мая и Виктор говорят по един начин, Асен
- по друг, Плешивеца - по трети, дори барманът - с неговите 2-3 думи се
отличава. „За глътка въздух“ е успех и се радвам за теб!“
Женя
Ивелинова Канева (водещ
сътрудник в групата „Какво четеш…):
“За глътка въздух” на
Даниела Паскова - вълшебна приказка за любовта, вярата, надеждата и
(не)възможността да избираш. Писателката е свързана професионално с медицината.
Имаше представяне на книгите ѝ, на което не можах да отида, но и така ми се
иска да прочета още от нейните творби. В основата на сюжета стои историята на
една любов, която започва със странно запознанство насред гората и на фона на
драматичните събития на двете ковидни години. Финалът е щастлив като във
вълшебните приказки, но докато се стигне до него, се разказва за много насилие,
болка, самота и отчаяние. Замисляш се за човешката съдба и за това, че не можеш
да избереш в какво семейство и по кое време да се родиш; обречен си да понасяш
изпитания и единственият ти избор е дали да си "помагаш" с любов или
с омраза. Виктор и Мая го правят с любов, а Асен - с омраза... Отначало се
чудех защо на снимките от представянето на книгата се виждаха шипки, после ги
видях и на самата корица. Прочитът на книгата дава отговор на въпроса.“
От рецензията на
Станка Бонева (писател и филолог):
„Нелюбовният“ роман
„За глътка въздух“ на Даниела Паскова:
„Отношенията
между повествователните герои Мая и Виктор са централни в сюжета, но не са като
в розов роман. И тъй като хуманността е синоним на човеколюбие, включва в себе си и тази любов също, когато
тя е извисяваща.
Повествователната
линия съдържа в себе си и ретроспекции, и проспекции, което поддържа
читателското любопитство. Датирането на отделните части подсилва реализма на
събитията. Авторката избягва директните сравнения, предпочита адресатът да ги
прави сам. Присъстват разнообразни характеристики на героите. Наред с речевите,
портретните, биографичните и действените, има акцент върху психологическите портрети на героите – често в
синхрон с пейзажи и природни явления, нещо повече – природата получава
своебразна „психологизация“, която функционира като презареждане.
…Но акцентът
при образа на страха в романа не е върху „на страха очите са големи“, а е изобразен
като преодоляване, като част малките ежедневни битки на хората със самите себе
си. Според знаменитата канадска писателка Маргаред Атууд страхът е мощен
стимулатор. Убедена съм, че авторката мисли като нея.
В крайна сметка
посланието в този „нелюбовен“ роман е любовта и честните пътища, които
водят към нея: „Важното е да борим с всички сили за щастието и любовта, така
като тялото ни се бори всяка секунда за глътката въздух, за да можем да
дишаме“.
На мен книгата ми подейства презареждащо. Бих използвала клишето „жизнеутвърждаващо“ като функция. И на финала установих, че все повече ми харесва чаят от шипки.“
Росица Копукова (писател и журналист):
„За глътка
въздух“ е много силен роман. Страхотна книга. Такива истини си написала и така
увлекателно, че онемях. Имаш хубав стил, сюжет и фабула също. Браво!“
Катя Драгова:
„Благодаря за чувствата и мислите, които ми дари с романа си! Изчетох го на един дъх! Написан е така, че да желаеш да не свършва! Така се потопих, сякаш бях второстепенен герой, участваш в събитията. Книгите реших да са подарък от мен ...за мен за рождения ми ден. Може да звучи странно, но изкарах прекрасно рождения си ден, четейки книгата ти/ми! Остава да се науча да искам награда от живота и да си я получавам, както казваш ти. Умееш да вълнуващ, да бръкнеш в душата! Не спирай да пишеш!“
Д-р
Екатерина Борисова:
„За
глътка въздух“ е роман – разтърсващ, провокиращ, истински! И никой няма да
остане безразличен. Книгата
е страхотна. Бих я определила като "брутален реализъм", вместо
критически реализъм. Обществото ни е такова. Много стегнато водиш разказа, без
ненужна описателност, намираш винаги точните изрази. Светът на Асен е брутален,
той също. Той е дълбоко драматичен образ, защото неистовите му усилия да получи
доза любов преобръщат съдбата на невинни хора. Любовта, която му е била
отказана в детството. Много силно и драматично си поставила въпроса за
отговорността на майчинството, на родителството, на институциите, поемащи
„захвърлените“ деца. За отговорността ни като човеци да не оставим ни едно дете
без любов, ласка и загриженост. Всъщност изпитах и симпатия към Асен, заради
болката, която е изпитал от изоставянето си. Разбирам защо се е превърнал в
изверг. На него му е било съдено да види само лошата страна на живота, никой не
му е показал добрите примери. В романа майсторски си вплела сюжетните линии,
държиш вниманието на читателя с неочаквани обрати и стегнато действие. Този
роман заслужава филмиране!“
Васил
Софин (писател):
„Заслужава
си да се прочете "За глътка въздух" - роман за чистотата в отношенията
на двама влюбени. Новото време е провокирало авторката да
каже истината за него. Времето е най-добрия ценител на ставащото! А иначе
истината е такава и тя е успяла да я докаже в романа си. Романа ми хареса. Взет е от
живота, който ни заобикаля. Нищо не е преувеличено.
Поздрави, за Даниела Паскова и новият ѝ роман!“
Поръчайте си книгите с послание от автора.
-
Благодаря за прекрасната рецензия на Станка Бонева за моя роман "За глътка въздух", публикувана във вестник "КИЛ" /култу...
-
Анотация на романа "За глътка въздух" Роман за трудния живот, трудната любов и жестоката борба за онова, малкото щастие, коет...
-
За романа „За глътка въздух“. Благодаря на всички изказали чувства, мисли и усещания, които книгата ми е оставила в душите им след прочит...











