Благодаря на всички изказали чувства, мисли и усещания, които книгата ми е оставила в душите им след прочита.
Д-р Ваня Колева (образователна
и научна степен „доктор“ по български фолклор, главен редактор на вестник КИЛ -
„Култура, Изкуство, Литература“):
„Прочетох романа ти „За глътка въздух“. „Хваща“
читателя и не го изпуска, докато не го прочете! Такова живо четиво не се
получава всеки път. Поздравления от сърце! В романа има динамика, драматизъм,
обрати, но и водещи знаци, които определят психиката на персонажите. Това при
Асен е много типично - червената кукла, Мая, рижавото момче в затвора и
боядисаните в червено коси. То е като водеща нишка, белязала и определяща
живота му. Съответни знаци има и при Мая и Виктор, но при тях се проявяват
много дискретно и деликатно. Интересни са и езиковите характеристики на героите
- заговаря някой, и знаеш какъв тип е. Мая и Виктор говорят по един начин, Асен
- по друг, Плешивеца - по трети, дори барманът - с неговите 2-3 думи се
отличава. „За глътка въздух“ е успех и се радвам за теб!“
Женя
Ивелинова Канева (водещ
сътрудник в групата „Какво четеш…):
“За глътка въздух” на
Даниела Паскова - вълшебна приказка за любовта, вярата, надеждата и
(не)възможността да избираш. Писателката е свързана професионално с медицината.
Имаше представяне на книгите ѝ, на което не можах да отида, но и така ми се
иска да прочета още от нейните творби. В основата на сюжета стои историята на
една любов, която започва със странно запознанство насред гората и на фона на
драматичните събития на двете ковидни години. Финалът е щастлив като във
вълшебните приказки, но докато се стигне до него, се разказва за много насилие,
болка, самота и отчаяние. Замисляш се за човешката съдба и за това, че не можеш
да избереш в какво семейство и по кое време да се родиш; обречен си да понасяш
изпитания и единственият ти избор е дали да си "помагаш" с любов или
с омраза. Виктор и Мая го правят с любов, а Асен - с омраза... Отначало се
чудех защо на снимките от представянето на книгата се виждаха шипки, после ги
видях и на самата корица. Прочитът на книгата дава отговор на въпроса.“
От рецензията на
Станка Бонева (писател и филолог):
„Нелюбовният“ роман
„За глътка въздух“ на Даниела Паскова:
„Отношенията
между повествователните герои Мая и Виктор са централни в сюжета, но не са като
в розов роман. И тъй като хуманността е синоним на човеколюбие, включва в себе си и тази любов също, когато
тя е извисяваща.
Повествователната
линия съдържа в себе си и ретроспекции, и проспекции, което поддържа
читателското любопитство. Датирането на отделните части подсилва реализма на
събитията. Авторката избягва директните сравнения, предпочита адресатът да ги
прави сам. Присъстват разнообразни характеристики на героите. Наред с речевите,
портретните, биографичните и действените, има акцент върху психологическите портрети на героите – често в
синхрон с пейзажи и природни явления, нещо повече – природата получава
своебразна „психологизация“, която функционира като презареждане.
…Но акцентът
при образа на страха в романа не е върху „на страха очите са големи“, а е изобразен
като преодоляване, като част малките ежедневни битки на хората със самите себе
си. Според знаменитата канадска писателка Маргаред Атууд страхът е мощен
стимулатор. Убедена съм, че авторката мисли като нея.
В крайна сметка
посланието в този „нелюбовен“ роман е любовта и честните пътища, които
водят към нея: „Важното е да борим с всички сили за щастието и любовта, така
като тялото ни се бори всяка секунда за глътката въздух, за да можем да
дишаме“.
На мен книгата ми подейства презареждащо. Бих използвала клишето „жизнеутвърждаващо“ като функция. И на финала установих, че все повече ми харесва чаят от шипки.“
Росица Копукова (писател и журналист):
„За глътка
въздух“ е много силен роман. Страхотна книга. Такива истини си написала и така
увлекателно, че онемях. Имаш хубав стил, сюжет и фабула също. Браво!“
Катя Драгова:
„Благодаря за чувствата и мислите, които ми дари с романа си! Изчетох го на един дъх! Написан е така, че да желаеш да не свършва! Така се потопих, сякаш бях второстепенен герой, участваш в събитията. Книгите реших да са подарък от мен ...за мен за рождения ми ден. Може да звучи странно, но изкарах прекрасно рождения си ден, четейки книгата ти/ми! Остава да се науча да искам награда от живота и да си я получавам, както казваш ти. Умееш да вълнуващ, да бръкнеш в душата! Не спирай да пишеш!“
Д-р
Екатерина Борисова:
„За
глътка въздух“ е роман – разтърсващ, провокиращ, истински! И никой няма да
остане безразличен. Книгата
е страхотна. Бих я определила като "брутален реализъм", вместо
критически реализъм. Обществото ни е такова. Много стегнато водиш разказа, без
ненужна описателност, намираш винаги точните изрази. Светът на Асен е брутален,
той също. Той е дълбоко драматичен образ, защото неистовите му усилия да получи
доза любов преобръщат съдбата на невинни хора. Любовта, която му е била
отказана в детството. Много силно и драматично си поставила въпроса за
отговорността на майчинството, на родителството, на институциите, поемащи
„захвърлените“ деца. За отговорността ни като човеци да не оставим ни едно дете
без любов, ласка и загриженост. Всъщност изпитах и симпатия към Асен, заради
болката, която е изпитал от изоставянето си. Разбирам защо се е превърнал в
изверг. На него му е било съдено да види само лошата страна на живота, никой не
му е показал добрите примери. В романа майсторски си вплела сюжетните линии,
държиш вниманието на читателя с неочаквани обрати и стегнато действие. Този
роман заслужава филмиране!“
Васил
Софин (писател):
„Заслужава
си да се прочете "За глътка въздух" - роман за чистотата в отношенията
на двама влюбени. Новото време е провокирало авторката да
каже истината за него. Времето е най-добрия ценител на ставащото! А иначе
истината е такава и тя е успяла да я докаже в романа си. Романа ми хареса. Взет е от
живота, който ни заобикаля. Нищо не е преувеличено.
Поздрави, за Даниела Паскова и новият ѝ роман!“
Поръчайте си книгите с послание от автора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар