Раждането на една любов е толкова красиво... Като вълшебство, като магия, като приказка...
И станеш ли свидетел на всичко това, значи си преживял мигове, които са ти донесли неимоверна наслада.
Героите не знаят какво се случва, но аз и читателите знаят: Просто в този миг се ражда любов!
И ето я в романа "За глътка въздух". Ражда се и разцъфва пред очите ни като напъпило цвете, отварящо листенца за първия слънчев лъч.
Из: "За глътка въздух"
роман на Даниела Паскова
"Мая съблече лекото си яке. Виктор несъзнателно се беше вторачил в нея. Беше красива. Движенията ѝ бяха грациозни. Ръцете фини, тялото изваяно. Тя се обърна и го погледна открито. Той се сепна и смешно запелтечи:
– Ъ-ъ, май ти счупих ципа на якето. Ами… извинявай.
Тя се усмихна. Лицето ѝ грейна.
– Няма нищо. Налагаше се – отговори нежно.
После в очите ѝ блесна закачлива искра и тя добави смело:
– Ще се реваншираш. Другия път. Май сега каза, че бързаш… – с леко съжаление каза тя.
Виктор само кимна. „Господи, тя е прекрасна. Не мога да се отлепя от нея. Странно…“ – си помисли младият мъж. После погледна часовника си. Трябваше веднага да тръгва, но стоеше и не помръдваше. Усети, че отново беше впил очи жадно в лицето ѝ. Тя също го гледаше. Последва кратко неловко мълчание. И двамата сведоха погледи. Бяха се смутили от натрапчивата мисъл в главите и на двамата, която ги караше да отлагат сбогуването. Като че ли искаха да прекарат поне още един миг заедно. Имаха още какво да си кажат, но нямаше време. Секундите летяха неумолимо и натежаваха в тишината. Макс излая и извади от вцепенението мъжа и жената. И двамата се сепнаха."
...
Няма коментари:
Публикуване на коментар