Всъщност има ли лесна любов? И каква награда можеш да очакваш от нея?
Мисля, че тези които търсят лесната любов просто не чакат награда. А награди трябва да търсим в живота си. Зящото всеки заслужава!
В романа "За глътка въздух" пиша за трудната любов. Затова тази книга не е просто една любовна итория, изпълнена с "цветя и рози". Не обичам шаблонните фрази като тази, но тук приляга. А на романа приляга по скоро шипков храст с ости бодли. Чакам да узреят шипките...
Из: "За глътка въздух"
роман на Даниела Паскова
"Младата жена пред шипковия храст постоя така със затворени очи още малко. Знаеше, че в този момент си играе със своя най-голям страх – страха от мрака. Игра ли беше това, или просто поредното предизвикателство, което вдигаше адреналина ѝ, за да я накара да се почувства жива?Ако имаше и най-малката възможност така да се отърве завинаги от най-големия си страх, би се възползвала веднага. Но тя добре знаеше, че този вид битки за човека са обречени. Страховете винаги побеждават лесно. Защото играчките във войната с тях сме самите човеци. Мънички живи играчки в костеливите пръсти на демоните на страха. Хората сами им показваме как да победят. Слагаме на светлината копче например и готово. Страхът от мрака се забавлява с нас. Цък! Светлината изчезва и сърцето ни се свива страхливо. Като пробождане е. И дори да трае само миг и бързо да се преборим с него, едно е сигурно: чувството на вцепеняващ душата страх от мрака винаги оставя следи. Като черна горчилка. Опитваме се да я забравим, но тя дращи с хищни нокти, вкопчила се в съзнанието ни. Приспиваме чувството накрая. Позабравяме го. Докато не го събудим отново със следващо пробождане. Страхът от мрака дебне винаги готов да бъде събуден и да се позабавлява с нас. Използва най-голямата ни слабост – това, че на очите ни им трябва време за адаптация, за да виждат в тъмното. Дали слепците, които живеят в мрак, са безстрашни?..."
Романът "За глътка въздух"
на Даниела Паскова
може да се поръча за
15 лв.
Няма коментари:
Публикуване на коментар