Съдбата и дилемите

 Дали пътят в живота ни е предначертан предварително?

Дали бихме могли да избегнем грешките, ако виждахме бъдещето си?

Аз не искам да зная бъдещето си? Тази мисъл ме плаши. Защото каквото и да е то, добро или лошо, трезвият мозък не би бил способен да го следва, ако знае развръзката и края на всяка история. Способността на човек постоянно да се съмнява в изборите си, да мисли и преценява ситуациите е привилегия, а не недостатък. Нека не ни се отнема това право.

Мислиш, че съдбата чертае пътя ти. Няма лошо. Мисли си за такива глупости. Ще живееш по-спокойно, залъгвайки се, че изборите в живота ти са предначертани от някаква "висша сила". Всички обаче, дълбоко в себе си знаем, че заставайки пред дилема още в първата секунда вече сме взели решението, направили сме избора, знаем къй път е нашия... И факта, че въобще имаме някакъв избор ни поставя на горното стъпало... ей там при съществата, които могат да мислят.

Сърцето или разума? Най-голямата дилема в живата на всеки човек. Но пък какво ли би било да нямаме този избор...?

И ето така се чувства някой застанал пред подобна дилема:

из романа "За глътка въздух":

"Виктор решително стана, отвори вратата и заключи отвън. Тръгна към апартамента на Мая.

Нощта беше черна. Тъмни облаци се стелеха над свилия се от студ град. Заваля пороен дъжд. Вятърът свиреше и шибаше едни капки в лицето на мрачния, вървящ в нощта мъж. Той стигна до последния блок преди гората. Спря се долу за миг и започна да изкачва стълбите бавно, докато си повтаряше на глас:

– Няма да влизам. Само ще взема Макс и си тръгваме.

Оставаха още три етажа.

– Няма да влизам. Няма…

Той изкачи бавно последните няколко стъпала, застана на площадката пред вратата и още не можеше да спре да повтаря:

– Няма да влизам вътре. Няма да влизам вътре. Няма да вли…

Мая отвори вратата усмихната. Той я видя и като че ли слънце стопли душата му. Гледаше я захласнат. Не можа да каже нищо. Само стоеше пред вратата ѝ.

– Вик, какво става? Защо не звъниш? Целия си се измокрил. Влез да се изсушиш.

Мая отстъпи назад в антрето. Той обаче не помръдна. Стоеше и я гледаше. Краката му омаляха, а ръцете му се разтрепериха. Подпря се на стената, отпусна рамене и по лицето му премина тъмна сянка.

– Няма да влизам. Само ще взема Макс и си тръгваме. Няма да влизам вътре. Само ще… – повтаряше като робот. – Извинявай…

После млъкна, хвана отчаяно с ръка главата си и сведе очи.

– Виктор, какво се е случило?

...

Той излезе навън и тръгна към вкъщи. Студеният вятър брулеше лицето му. Едри капки дъжд се стичаха по косата му и по козината на Макс. Блесна светкавица и освети небето. Беше черно като смъртта. Смъртта, която днес бе изтръгнала от ръцете му три живота. Която дебнеше хората и вилнееше из света като господарка на злото."

...

Поръчайте си книгата с послание от автора.

Цена: 15 лв

   Романът "За глътка въздух"
 на Даниела Паскова 
може да се поръча за
15 лв.

Поръчайте си от последните бройки на

Сборник с разкази "Мирише на звезди"

на Даниела Паскова 

15 лв. 

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg

Мисли на автора

   Силата на твореца...

  Силата да създаваш образи, картини, изкуство и да начертаеш пътя в живота на създаденото... Като кукловод!

 

 Днес се почувствах като кукловод. Ще си призная, че в първия момент това ме усмихна. Да имаш власт над нещо, пък било то дори и малко, и незначително, е сила. Кой не иска да има сила и власт. И се замислих над това, може би, заради заливащите ни отвсякъде предизборни кампании и плакати. Защо, за бога, се харчат толкова много пари за цветни лъскави брошури и плакати, които пълнят кошчетата за боклук после? Защо не се направят книги, учебници с тях? Зная отговора на този въпрос, но дойде ли времето, не спирам да се ядосвам на това. Няма смисъл, но продължавам да упорствам и да говоря по темата. Е, глас в пустиня...

   Та да се върна на кукловодството. Аз създавам истории. Образите в книгите ми са моите кукли на конци. Може би звучи малко нелицеприятно, но си е така. Едно се стремя винаги да постигна... и то е да изградя образ с подчертан характер. Избягвам да поставям на страниците на книгите си безлични герои, които да минават, ей така, между другото и да са сложени само за фон. Иска ми се всеки образ да си има идентичност. Да е жив.

   И точно днес, наистина се чувствам силна. Не за първи път някой прочел романа ми "За глътка въздух" коментира отрицателния ми герой в книгата с толкова жива емоция. Днес думите бяха: "Ей, мразя го този Асен! Ама много го мразя!" Усмихнах се. И не защото съм придизвикала умраза в нечия душа, не! Не ми е била тази целта. Усмихнах се защото книгата ми предизвиква емоции. Героят ми уживява или по-скоро хората се молят той да не се роди никога, защото биха го мразили... 

   

   За пореден път се убеждавам, че отрицателните чувства са много по-силни и запонящи се от леките и приятните. Като ще е чувство, да е силно... Любов, умраза, болка, страст... Нека куклите имат живи лица, да разтърсват, да шамаросват, да разсмиват или разплакват. Защото силната емоция те кара да се чувстваш жив и да се замислиш...

   

   От деня в който изпратих книгата на издателя се питам: "Дали не прекалих? И не трябваше ли да бъда малко по-деликатна, по-мека що се отнася до отрицателния ми герой? В моменти като днешния дилемата се завръща отново в мен. Но вече само за миг. И после веднага си казвам: Дали ако бях мека и деликатна този читател би дошъл при мен, за да ми каже тези думи? Дали въобше нямаше да забрави прочетеното след седмица и срещнейки ме, просто да ми се усмихне деликатно? 

   Зная отговорите на тези въпроси и съм доволна. А дали съм прекалила или не? Само ще повдигна рамене и ще оставя конците на тези кукли настрани, за да започна да създавам следващите. И отново ще се стремя и те да са толкова силни и докосващи. Просто съм такава!

   Благодаря на всички, прочели романа ми, които изразяват емоция след прочита. Това ми дава сила и ме стимулира да не спирам да пиша.

Благодаря ви!

Поръчайте си книгата с послание от автора.

Цена: 15 лв

   Романът "За глътка въздух"
 на Даниела Паскова 
може да се поръча за
15 лв.

Поръчайте си от последните бройки на

Сборник с разкази "Мирише на звезди"

на Даниела Паскова 

15 лв. 

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg

За есента в романа

  Есенната гора е винаги вълшебна. Дори и да е вече хладно времето, палитрата на цветовете, пастелните им нюанси и красотата на багрите винаги носят топлина в сърцето. И те обзема една такава мелахолия и лежерна наслада... точно като прегръдка. Затваряш накрая очи и се оставяш на полета на душата си...

Прекрасно есенно четиво: роман "За глътка въздух" на Даниела Паскова

Поръчка от автора на

Книга с послание ТУК

Ето кратък откъс:

 

 "Сега Мая отвори очи. Премигна и не различи нищо. Изчака си болезненото пробождане дълбоко в съзнанието и въздишката. Впрегна въображението си и… Ето... Леко се очертаха овалите, после цветът на шипките се избистри и заблестя в нов нюанс. Малко по-тъмен, но все така червен и топъл. Тя се усмихна и се огледа.

   Гората тази нощ беше приказна. Сенките на дърветата се източиха. По клоните зашумоляха последните капещи листа. Отнякъде се чу писък на сова. Вятърът пое ехото и след като то леко заглъхна, го запрати в шубраците. Тревата посивя и зеленото в нея се позамъгли. Тези пастелни цветове за нея бяха магия. Търсеше нюансите им всяка вечер в гората на здрачаване. Нюансите, които всеки път бяха различни. Зависеха от луната и звездите. Зависеха от нощното небе, от нагласата и даже от настроението ѝ.

   Днес те бяха наситени и топли. Нюанси на есенна гора… Прииска ѝ се да ги нарисува."

...

Очаквайте голямата примиера на романа

в Арт салона на Радио  Варна

на 23 октомври от 18:30 часа.

Поръчайте си книгата с послание от автора или я потърсете в най-близката книжарница.

Цена: 15 лв

   Романът "За глътка въздух"
 на Даниела Паскова 
може да се поръча за
15 лв.

Поръчайте си от последните бройки на

Сборник с разкази "Мирише на звезди"

на Даниела Паскова 

15 лв. 

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg

Есента в романа

   Шумолене на есенни листа... 

   Представете си го само! А може просто да усилите звука на този клип и ще го чуете. Сигурна съм, че веднага на лицето ви ще грейне усмивка. Ей така, по детски.

   Есента напредва. Много скоро навсякъде земята ще се покрие със жълти сухи листа и на кой не би му се приискало да потича сред тях, да посъбере малко от последните слънчеви лъчи и да си ги сложи в джоба. Да си скътае малко топлина... за зимата, когато ще е студено и ще завали сняг върху жълтия килим. Но... какво пък. Да се заменят шумящите есенни листа с хрущящ сняг... е няма нищо страшно. Детските усмивки даже ще стана още по-широки и глъчката ще стане по-весела.

   

        

Картина от романа "За глътка въздух":

"Мая обичаше есента. През този сезон всичко като че ли забавяше своя ход. Слънцето изгряваше някак лениво. Дърветата отронваха лист и после съзерцаваха дълго пътя му към още топлата земя. А на него му се танцуваше с вятъра и хванал порива, се носеше из въздуха като изкусен майстор на валса. Дъждът шептеше, а хората лежерно съзерцаваха цветовете на есенните багри.

Да вървиш през есенни листа. Вълшебство. Чува се едно шумолене, което почти винаги те кара да сведеш поглед, да подритнеш с крак жълтата шума и да се усмихнеш някак по детски. Напомня малко на хрущенето на снега. Толкова е приятно!

Тази сутрин Мая вървеше из гората. Настъпи клонче. То се счупи с трясък под обувката ѝ и стресна кацналата на клона отдясно шарена птичка. Крилцата ѝ запърхаха и отрониха няколко жълти листа, вече готови за последния си полет към топлата още пръст. Жената се усмихна и вдиша дълбоко. Душата ѝ се изпълни със свежестта и насладата на утрото."

Очаквайте голямата примиера на романа

в Арт салона на Радио  Варна

на 23 октомври от 18:30 часа.

Поръчайте си книгата с послание от автора или я потърсете в най-близката книжарница.

Цена: 15 лв

   Романът "За глътка въздух"
 на Даниела Паскова 
може да се поръча за
15 лв.

Поръчайте си от последните бройки на

Сборник с разкази "Мирише на звезди"

на Даниела Паскова 

15 лв. 

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg