Мисли на автора

   Силата на твореца...

  Силата да създаваш образи, картини, изкуство и да начертаеш пътя в живота на създаденото... Като кукловод!

 

 Днес се почувствах като кукловод. Ще си призная, че в първия момент това ме усмихна. Да имаш власт над нещо, пък било то дори и малко, и незначително, е сила. Кой не иска да има сила и власт. И се замислих над това, може би, заради заливащите ни отвсякъде предизборни кампании и плакати. Защо, за бога, се харчат толкова много пари за цветни лъскави брошури и плакати, които пълнят кошчетата за боклук после? Защо не се направят книги, учебници с тях? Зная отговора на този въпрос, но дойде ли времето, не спирам да се ядосвам на това. Няма смисъл, но продължавам да упорствам и да говоря по темата. Е, глас в пустиня...

   Та да се върна на кукловодството. Аз създавам истории. Образите в книгите ми са моите кукли на конци. Може би звучи малко нелицеприятно, но си е така. Едно се стремя винаги да постигна... и то е да изградя образ с подчертан характер. Избягвам да поставям на страниците на книгите си безлични герои, които да минават, ей така, между другото и да са сложени само за фон. Иска ми се всеки образ да си има идентичност. Да е жив.

   И точно днес, наистина се чувствам силна. Не за първи път някой прочел романа ми "За глътка въздух" коментира отрицателния ми герой в книгата с толкова жива емоция. Днес думите бяха: "Ей, мразя го този Асен! Ама много го мразя!" Усмихнах се. И не защото съм придизвикала умраза в нечия душа, не! Не ми е била тази целта. Усмихнах се защото книгата ми предизвиква емоции. Героят ми уживява или по-скоро хората се молят той да не се роди никога, защото биха го мразили... 

   

   За пореден път се убеждавам, че отрицателните чувства са много по-силни и запонящи се от леките и приятните. Като ще е чувство, да е силно... Любов, умраза, болка, страст... Нека куклите имат живи лица, да разтърсват, да шамаросват, да разсмиват или разплакват. Защото силната емоция те кара да се чувстваш жив и да се замислиш...

   

   От деня в който изпратих книгата на издателя се питам: "Дали не прекалих? И не трябваше ли да бъда малко по-деликатна, по-мека що се отнася до отрицателния ми герой? В моменти като днешния дилемата се завръща отново в мен. Но вече само за миг. И после веднага си казвам: Дали ако бях мека и деликатна този читател би дошъл при мен, за да ми каже тези думи? Дали въобше нямаше да забрави прочетеното след седмица и срещнейки ме, просто да ми се усмихне деликатно? 

   Зная отговорите на тези въпроси и съм доволна. А дали съм прекалила или не? Само ще повдигна рамене и ще оставя конците на тези кукли настрани, за да започна да създавам следващите. И отново ще се стремя и те да са толкова силни и докосващи. Просто съм такава!

   Благодаря на всички, прочели романа ми, които изразяват емоция след прочита. Това ми дава сила и ме стимулира да не спирам да пиша.

Благодаря ви!

Поръчайте си книгата с послание от автора.

Цена: 15 лв

   Романът "За глътка въздух"
 на Даниела Паскова 
може да се поръча за
15 лв.

Поръчайте си от последните бройки на

Сборник с разкази "Мирише на звезди"

на Даниела Паскова 

15 лв. 

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg