Да виждаш невидимите цветове... Не всеки го умее.
Да усещаш тънките и скрити нюанси на живота... Не всеки има този силно развит усет.
Трябва да имаш качества на изследовател и да си безстрашен. Всъщност, никой не е безстрашен, просто е нужно да си смел, въпреки страха в душата си. Защото, най-красивите и вълшебни мигове се виждат и усещат трудно. Те не са на показ пред очите, а са като награда след трудно преминати изпитания.
Малко ми напомня на дисциплината бягане с препядствия. Що за човек е измислил тази така атрактивна спортна дисциплина. Какво ли си е казал?: "Много лесно ми изглежда за тези атлети да се състезават така. Бягат и превземат рекорди. Какво ли би станало ако трябваше да прескачат нещо по пътя си?" И... воала, сложили им отпреде препядствия и им гледали сеира.
И в живота е така. Кой ли решава точно кога и точно какви испитания да сложи на пътя ни? Кой ли сътворява препядствията, които е нужно да прескочим, за да стигнем до финала? Кой ли ни спъва някъде по пътя, точно когато сме набрали най-голямата си скорост? Въпроси без отговор...
Важното е да не вървим по пътя в живота си като коне с капаци.
Вижте невидимото, усетете скритото, почувствайте недокоснатото... всичко това е някъде около вас. А за да развиеш нужните сетива се изисква щипка дързост, малко смелост, безусловна вяра и дух... дух на откривател.
Образът на Мая (главната героиня от романа "За глътка въздух") притежава този дух. Възхищавам ѝ се и се опитвам поне малко да приличам на нея. Аз, нейният създател ѝ се възхищавам дълбоко и силно.
Из романа "За глътка въздух" на Даниела Паскова
Поръчка от автора на
"Тази вечер, както и много други преди това, тя тренираше очите си въпреки страха. Защото обичаше точно тази граница… от светлината към тъмнината на здрачаване. Като раждане на нови цветове беше за нея. Окото ѝ се учеше да възприема нюансите. Окото на художника е различно. Може би само фотографите също притежават тази способност – да виждат невидимите цветове. А тя бе и художник, и фотограф. Преходът от ден към нощ за нея беше като филтър на кадър. И тя знаеше, че нюансите на цветовете зависят до голяма степен от интензивността на светлината. Затова ходеше вечер в гората. И знаеше, че просто трябваше да има търпение, да изчака малко със затворени очи и да се справи с мига страх. После беше лесно. На здрачаване всичко придобиваше нов оттенък и картината можеше да говори вече по съвсем различен начин. Режисьори на този нов кадър винаги бяха най-добрите и най-опитните – самата природа, небето, звездите и луната. И тя благоговееше да се учи от тях. Единственото, което я притесняваше нощем, беше тази малка част от секундата, през която окото ѝ се сблъскваше с прехода от светлината към тъмнината. Мигът мрак винаги я сковаваше от страх. Пробождането болеше. Но с времето тя като че ли се пристрасти и към него. И си го чакаше. Да си чакаш мига страх, не е много трудно. За смелите…
Тя се казваше Мая и беше смела."
...
Поръчайте си книгата с послание от автора или я потърсете в най-близката книжарница.
Цена: 15 лв
Романът "За глътка въздух"
на Даниела Паскова
може да се поръча за
15 лв.
Поръчайте си от последните бройки на
Сборник с разкази "Мирише на звезди"
на Даниела Паскова
15 лв.
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
на имейл адреса: daniella_paskova@abv.bg
