"Съдбата чертае пътищата ни."
Тази фраза понякога е толкова досадно извинителна! Особно когато става въпрос за любов. С нея се извиняваме за това да не направим крачка напред, за това да не поемем риск, за това да стоим безучастно и да наблюдаваме отстрани собствения си живот, застинал и безинтересен. Да си смел и да поемаш рискове... ето такива хора обича съдбата. И когато сме застанали на кръстопът трябва не да се оставим на течението или да стоим страхливо, страхувайки се от "лошата си карма", а да пристъпим и да поемем смело отговорността за действията си, а съдбата... съдбата си знае работата. Тя обича смелите!
Из: "За глътка въздух"
роман на Даниела Паскова
"От последната им среща бяха минали месеци, а сякаш се бяха разделили вчера. Всичкото това време за миг се изтри и изчезна. И двамата въздъхнаха облекчено, загледаха се в другия и нямаше нужда да си казват нищо повече. Виктор притисна меката материя на новия си шал към лицето. Веднага усети аромата на Мая. Краката му се подкосиха от възбуда. Стоя така миг, гледайки я. После се наведе, притегли я към себе си и нежно я целуна. Тяхната първа целувка. Така жадувана и от двамата. Лека, ефирна и неуверена в началото, но същевременно толкова вълшебна и страстна. Устните им се жадуваха, телата им копнееха за близост и ласка. Мая се вкопчи в него, притисна тялото и сърцето си. Толкова ѝ беше липсвал. И двамата изживяха миг щастие. Първият им незабравим миг, в който душите им се сляха… завинаги.
После Виктор леко и нежно отдели жената от себе си и я загледа с тревога и каза:"
Поръчайте си книгата с послание от автора или я потърсете в най-близката книжарница.
Цена: 15 лв
Поръчайте си от последните бройки на
Сборник с разкази "Мирише на звезди"
на Даниела Паскова
15 лв.
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
на имейл адреса: daniella_paskova@abv.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар