Из роман "За глътка въздух" на Даниела Паскова:
8 глава - Жигосан
– Ама че кресливо бебе! У-у-у, има глас като на петгодишен, а виж го – парче месо. Носете го – нареди дежурният лекар в родилна зала.
– Майче, не искаш ли да го гушнеш? Ще спре да плаче – каза акушерката и се запъти с бебето на ръце към току-що родилата жена, която поклати глава в отрицание и бързо се извърна на другата страна. Даже не поиска да го погледне.
– Не ѝ го давай. Тя е подписала. То е вече на държавата – тихо прошепна лекарят в ухото на държащата детето жена.
– Аха, на държавата… Разбрах. – Тъжно поклати глава акушерката и се загледа в лицето на малкото. – Ш-т, тихо, моето момче, не се бой.
Отнесе го и родната му майка повече никога не го видя. Преди да я изпишат от болницата, само го „жигоса“ с името Асен и си тръгна. Тръгна си, като изостави и захвърли с лека ръка чедото си. Подари съдбата и живота му на държавата. А тя, като лоша мащеха, безсърдечно завъртя колелото на късмета за детето. Падна му се черна съдба."
...
Няма коментари:
Публикуване на коментар