За една жена, която се разхожда в парка избягала от шума на големия град и крясъка на собствените си черни мисли. Разхожда се парка и жадува пролетта…
Из „Колко е хубаво“
(разказ на Даниела Паскова)
Иска ѝ се да вдъхне пролетта. Да ѝ е леко на душата, да има крила….
Виждали ли сте черношипа ветрушка? Така наричат соколът керкенез. Той оглежда земята под себе си, като лети на едно място с бързи трептения на крилата. Създава впечатление, че не влага никакви усилия, а всъщност лети и дебне. Като закачен на конец във въздуха изглежда.
Иска ѝ се да се като него. Да потопи длан в пяната на върха на морска вълна. Да се издигне нагоре и да докосне, и помирише всяко разлистено дръвче, всяка нежна млада тревица. Да разтвори пръсти и цветчета да се посипят като семена из алеите на парка. Да посее надежда.
Иска ѝ се… Да ухае на цветя и свежест. Като пролетта, не като сапун. Истински аромат, толкова лек и ефирен, че да събуди всички сетива.
Иска ѝ се… Да ѝ е тихо в мислите. И тишината да е по-различна. Не като тягостната тишина на самотата, която кара стомахът ѝ да се свива от тревога, като че ли току що е чула как грачи гарван. Иска ѝ се да забрави очакването за лоша поличба…
И напряга слух. В далечината чува писъка на гларус, шума на морето, трополенето на детски крачета по алеята, песента на птичките. Все още плахо, но тишината ще ѝ заговори с друг глас… когато дойде пролетта.
И тя ще спре и ще вдиша дълбоко. Ще вдиша свободата… Иска ѝ се… и скоро това ще стане. Защото пролетта идва с вяра и надежда за свобода.
...
Роман "За глътка въздух"
на Даниела Паскова
може да се поръча за
15 лв.
Поръчайте си от последните бройки на
Няма коментари:
Публикуване на коментар