Точно когато си на дъното, когато всичко изглежда непоправимо безнадеждно, когато си се отказъл да се бориш... и идва един порив. Хваща те и те изхвърля нагоре, нагоре... и се захващаш здраво с ръце за първото стъпало, и започваш да се изкачваш окрилен. Понякога този порив може да бъде толкова малък и незначителен, че ако се чудиш дълго дали да го последваш и току си го изпуснал. Друг път е като шамар или голям подарък. Идва с трясък и те разклаща дълбоко и силно. Никога не го пропускаш, защото ти е нужен и е специално за теб. Твоят порив. И той винаги е от най-близките ти хора. Защото те обичат, защото знаят от какво се нуждаеш, защото го правят за теб. И ти остава просто да им се довериш и да им благодариш от сърце... Не забравяй да го направиш... никога!
На станиците на романа "За глътка въздух" ще откриете една специална порода кучета - голдън ретрийвър. Като герои, персонажи, образи... те заслужават вниманието на читателя, не само заради добрия си нрав и всички качества на самата порода, но и защото са истински приятели в трудни моменти. Тези прекрасни същества внасят наистина глътка въздух в историята. Те усмихват… те са есенцията на тази книга.
Из: "За глътка въздух"
роман на Даниела Паскова
"Ренета излезе и затвори след себе си. Мая стана и се приближи плътно до вратата. Беше любопитна. „Толкова пъти съм я карала да пазарува онлайн, а тя все отказваше. Ето че се е справила сама все пак. Браво.“ – си мислеше дъщерята ослушвайки се.
От коридора се чуха смехове. После външната врата се затвори. Мая бързо седна на стола и си придаде небрежна физиономия. Ренета влезе сериозна, седна до дъщеря си и бавно отпи от кафето си.
– Е? Кой беше? Може ли сега да ме държиш в напрежение. Какво си купи онлайн, дай да видя? – не издържа младата жена и скокна.
– Нищо не съм си купила. Просто подаръка ти дойде. Излез в коридора и си го виж, ако искаш. Тежък е, не мога да го донеса тук. – Ренета едва сдържаше смеха си.
– Подаръкът ми? – извика Мая като малко момиче.
Бързо излезе от стаята и на земята видя голям кашон, вързан с червена пандела. Понечи да го вдигне, а той се разтресе. Рожденичката се стресна и го остави на земята.
– Но… Но… – каза и впери поглед в майка си.
– Отваряй, хайде де! – подкани я тя.
– Честит рожден ден, момичето ми. Исках да си имаш приятел в къщи. Избрах ти голдън ретрийвър заради Рая. Зная, че обичаш тази порода. Но сега като се замисля за това, което ми разказа снощи… Как се казваше неговото куче? Макс ли беше? Ако искаш ще го върнем и ще вземем друга порода.
– Какво? Да го върнем ли? Никога! Остави Макс, остави… – Мая се спря преди да изрече името на Виктор, махна с ръка, погали кучето и продължи. – Мъжко ли е?
– Не, женско е. Трябва да я кръстиш. Ако искаш може да е…
– Да, ще я кръста Рая. Благодаря ти, мамо. Толкова ме зарадва. Винаги знаеш от какво имам нужда. Винаги…
Младата жена прегърна майка си. Двете дълго стояха така, а в краката им малката Рая излая и завъртя любопитно опашка.
...
Романът "За глътка въздух"
на Даниела Паскова
може да се поръча за
15 лв.
Няма коментари:
Публикуване на коментар