Не може без любов! Просто не може!
Не може в живота си да нямаш някого, когото да обичаш. Такава е съдбата на човека - да обича. И въпреки че любовта през годините се променя, тя винаги носи наслада, измества черните мисли, замъглява мозъка и изпадаш в една такава безтегловност... като нирвана. Още по-силно се усеща това, когато любовта е млада. За нея съм писала в романа си "За глътка въздух" аз. Защото е силна, изпепеляваща и страстна. Защото разтърсва дълбоко...
В романа "За глътка въздух" има много любов. Всъщност всичко в живота на героите се случва в името на любовта... и нещастията и трепетните щастливи мигове.
Из: "За глътка въздух"
роман на Даниела Паскова
"Към обяд слънцето напече силно. Дърветата се надпреварваха кое да цъфне по напред и да завърже плод. Времето, природата и хората с нетърпение очакваха лятото и горещите слънчеви дни на безгрижие и свобода. Всички се надяваха да могат да си отдъхнат вече от тежите тревоги и страхове.
Виктор се приготви за разходка. Кучето му, Макс, го чакаше готов в коридора. Пристигнаха в гората и зачакаха Мая при големия бук. Вчера, когато се разделяха, тя му беше казала, че има изненада и за двамата. Виктор беше любопитен. Всъщност нямаше търпение за всичко. Да я види, да я докосне, да я целуне, да я обича. Вечерта заспа трудно. Трепетите и новите надежди бяха залели зажаднялата му за любов душа. Когато стана сутринта, вече беше сигурен в едно: месеците на раздялата им бяха като каторга за него. Сам се беше заточил, за да страда. Може би мислеше, че не заслужава да е щастлив сред всички тези болни и умиращи хора на работа. Като че ли, изпитваше вина, да прегърне с отворени обятия щастието, докато другите трепереха от страх и болка. Сега вече беше готов и знаеше, че не може повече да се бори. Ще се отдаде с цялото си сърце на любовта. Уморил се беше от тази война. Уморил се беше да премисля всичко и да гадае бъдещето. Толкова беше просто и лесно да се остави на течението и да си позволи малко щастие. Вчера, когато видя отново Мая, Виктор просто реши да живее.
Мая напълни термоса с горещо кафе. Взе две чаши и сложи всичко в раницата си. Погледна кучето си.
– Хайде Рая. Тръгваме. Имам изненада за теб. Всъщност изненадата май ще си ти. Виктор и Макс не са те виждали. Ще ги смаеш, момиче. Колко забавно. – потри ръце от нетърпение младата жена и започна да обува обувките си.
Мая пресече пътя, спря се в началото но пътеката и освободи кучето от каишката. Рая хукна към стария бук.
Макс се шляеше някъде. Виктор беше седнал на скованата от няколко дъски пейка до дървото. Беше затворил очи и блажено се препичаше на пролетното слънце. Усети шума от стъпките на Макс, после муцуната му по себе си.
– Какво, Макс? – усмихна се Виктор и отвори очи.
До крака му стоеше златист голдън ретрийвър и го гледаше.
– Я, ти не си Макс – каза Виктор и посегна към непознатото куче.
То се остави послушно на ласката. На каишката му Виктор прочете: Рая.
– Охо, момиче? Макс, я ела да видиш. Имаме си компания. Хм, ти май ми изглеждаш позната…
Откъм началото на гората се чу лай. Рая подскочи и се насочи натам. По пътеката се задаваше Мая. До нея гордо вървеше Макс. Двете кучета се подушиха, постояха миг и радостно хукнаха да бягат. Играта им усмихна двамата стопани.
– Леле, това ли е изненадата, Мая? Тя е прекрасна. О, Рая! Като… – каза той и се усмихна.
Виктор се беше сетил за това име от техен предишен разговор. Мая се учуди, че той си спомня. Беше споменала предишното куче на майка си мимоходом, но той беше запомнил. „Невероятен е!“ – помисли си младата жена и по тялото ѝ се разля задоволство. Малко бяха мъжете, които наистина слушат какво им говори жената насреща. Такъв мъж би спечелил жената до себе си задължително. Без да подозира колко беше впечатлил отново Мая, Виктор продължи въодушевено:
– От кога я имаш? Не знаех.
– От скоро. Много е палава и непослушна. Надявам се двамата с Макс да ми помогнете с възпитанието. Всъщност ми е подарък от мама. Затова я кръстих така и може би затова слуша само нея. – Усмихна се тя.
Мая седна до Виктор на пейката. Той я погледна и забрави всички въпроси, които предизвика появата на кучето ѝ. Изненадата беше приятна, но не можа за дълго да измести копнежите му. Той вдигна ръка, погали бузата ѝ, отмести един огнен кичур от врата и я притегли по-близо до себе си. Целуна я. Нежно и леко. Тя откликна с трепет.
– Уф! – въздъхна той и бавно отдалечи лицето си от нейното.
Загледа се в пъстрите ѝ очи. Блестяха. Двамата стояха така миг, съзерцавайки се, после устните им се вплетоха в дълга и страстна целувка. Не можеха да се отлепят един от друг. Насладата се плъзна по телата им. Светът около тях престана да съществува. Бяха само двамата, сами и съвсем самодостатъчни.
Любовта била егоист. Никой не може да оспорва това. Чувството наподобява малко взимането на доза адреналин, но без бистрия ум. Всъщност при тази емоция се включва окситоцина – така наречения хормон на любовта. Той се изстрелва мигновено в тялото само когато обичаш – при допир, ласка, целувка, интимност. Също като адреналина изпразва мислите от всичко останало, но много успешно замъглява мозъка и изпадаш в една такава безтегловност… като нирвана.
Нирваната на Виктор и Мая беше грубо прекъсната от две играещи си кучета, порода голдън ретрийвър, които скочиха отгоре им. С нежелание мъжът и жената отделиха устни и се загледаха в любимците си. Виктор гушна Мая. Тя потъна в прегръдката му. Нямаше нужда да говорят. Думите бяха излишни. И двамата знаеха едно: Бяха родени един за друг и точно сега щяха да се наслаждават на щастието си.
– Красива е – каза той. – Рая е красива, също като стопанката си. А, Макс, какво ще кажеш?
Мъжкото куче погледна Виктор и весело излая. Мая се притисна още по-силно в прегръдката."
...
Поръчайте си книгата с послание от автора или я потърсете в най-близката книжарница.
Цена: 15 лв
Романът "За глътка въздух"
на Даниела Паскова
може да се поръча за
15 лв.
Поръчайте си от последните бройки на
Сборник с разкази "Мирише на звезди"
на Даниела Паскова
15 лв.
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
на имейл адреса: daniella_paskova@abv.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар