За насилието

   Физическото и вербалното насилие носи горчилка, увреждания на психиката и болка, разбира се... и не само...  Когато ти се случи в първия момент не можеш да повярваш и затова отричаш. Когато се повтори започваш да търсиш вината... най-често я намираш в себе си. Блажени са онези, които бягат и променят живота си. Иска се сила, и подкрепа, и вяра, и надежда... Трябва да вярваш, най-вече, че искаш да живееш.

   Повтаряш фрази:

"Никога повече няма да допусна това!" (едва ли...)

"Аз не съм виновна!" (не си, но какво от това...)

"Ще се променя!" (как?)

"Ще си тръгна!" (кога?)

И се предаваш и ставаш отрепка. И едва се понасяш. Сама себе си.

Докато не проумееш най-накрая едно:

"Имам проблем! Трябва ми помощ!" (да имаш, потърси помощ...) Но не го правиш. Късно е. Превърнала си се в играчка... И имаш късмет, ако насилника сам загуби интерес... Ти може да се отървеш и някоя друга да те замести. Радвай се...

   В романа "За глътка въздух" има насилие... и вербално, и физическо. Не е приятно да се чете за него, зная, но трябва... За да знаем, за да сме подготвени, за да търсим първопричината, за да не прескачаме първите белезите, за да променим нещо...

Из: "За глътка въздух"

роман на Даниела Паскова

...
   Прибра се у дома и влезе с трясък в спалнята. Жената в леглото се стресна, скочи и се сви в ъгъла на стаята. Той я изгледа презрително и започна да се съблича.
   – Гергана, утре си събираш парцалите и да те няма! – каза твърдо мъжът и се изтегна на леглото.
   – Но! – тя се изправи и се приближи.
   – Няма но. Утре се изнасяш. Не ме интересува къде ще отидеш. Не искам да ми се мяркаш повече пред очите. Разбра ли? – Той се надигна заплашително от спалнята и тя взе да отстъпва назад.
   – Но, скъпи? Какво съм направила? Не ме ли искаш вече? – разхленчи се тя.    – Къде да отида?
   Асен със замах изхвърли завивката от леглото и скочи. Тя спря да плаче и хукна да бяга. Отвори вратата на банята, влезе и заключи отвътре. Притихна. Мъжът отвън почервеня от яд. Бавно излезе в коридора и отиде в кухнята. Сипа си питие и запали цигара. Щеше да ѝ даде една цигара време да излезе и да му се извини. Ако не го направеше знаеше какво я чака. Тази нощ обаче раздразнението му мина бързо. Тази жена в банята нямаше вече никакво значение за него. Нямаше да я види вече. Тя беше едно нищо. Всъщност даже вече не можеше да я понася. Търпеше я само защото му беше под ръка. Лесно беше да я манипулира и прави с нея каквото си иска. Но вече мислеше за другата... 

Вратата на банята се отвори. Гергана плахо влезе в стаята и тихо каза:

   – Извинявай, скъпи.
   – Моля? Не чух какво мрънкаш там? Я пак. – процеди през зъби мъжът на дивана.
   – Извинявай, скъпи. – каза по-силно тя и направи крачка към него.
   – Уф, че ме дразниш. Мърла. Виж се само колко си грозна и не ставаш за нищо. Погледни се.
   Той стана, хвана я за косата я замъкна пред огледалото в коридора. Тя се присви от болка и мълчаливо погледна образа си. Отсреща я гледаше слабо, изпито лице с тъмни сенки под очите. Цветът на устните ѝ беше сиво-пепеляв, а погледът – мътен от алкохола и наркотиците. Асен я беше превърнал в алкохоличка и наркоманка. Може би това, че утре той я изхвърляше на улицата, щеше да спаси живота ѝ. Но вместо да се радва, че ще се отърве от насилника си, тя изпадна в ужас при мисълта, че ще остане без доза. Погледът ѝ попадна на ножицата на шкафчето под огледалото. Тя се отскубна от хватката на мъжа, грабна я и замахна. Одраска с острия връх леко рамото на Асен. Той побесня. Хвана ръката ѝ и силно я изви назад. Тя извика от болка, изтърва острието и се свлече в краката му.

...

Поръчайте си книгата с послание от автора или я потърсете в най-близката книжарница.

Цена: 15 лв

   Романът "За глътка въздух"
 на Даниела Паскова 
може да се поръча за
15 лв.

Поръчайте си от последните бройки на

Сборник с разкази "Мирише на звезди"

на Даниела Паскова 

15 лв. 

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg