Понякога не можеш да избегнеш съдбата си. И така всъщност е по-добре. Защото те обхваща едно такова спокойствие, че изборите в живота ти са предначертани от някаква висша сила. И мислейки трезво, знаеш кой е правилния избор, но сърцето и душата ти те дърпат в обратната посока... "Е, такава ми е била съдбата!"- си казваш, а всъщност ти сам си направил избора си още в пърмия миг и просто си търсиш оправдание за да послушаш сърцето си...
Из: "За глътка въздух"
роман на Даниела Паскова
"Една сутрин Виктор се събуди рано с особено чувство на нетърпение. Мъчеше се да спи до по-късно през почивните си дни, но днес нещо го бе накарало да стане и веднага да отвори прозореца. Денят беше мъглив, но тих. Свирепият вятър беше се запилял някъде из храсталаците още снощи. Всъщност мъжът усети странен порив. Облече се, сложи каишката на Макс и се запъти към гората. Тишината там беше релаксираща. Като че ли гората спеше зимен сън. Пътеката беше мокра, а по върха на клончетата на храстите се търкаляха капки и падаха тежко в калта. Макс подскачаше радостно и цапаше лапите и козината си. Виктор малко съжали, че избра именно днес да дойде в гората, но махна с ръка. Продължиха навътре. Вече се бяха добре окаляли. Мъжът стигна до шипката и се ослуша. Навред беше тихо и спокойно. Само тежките стъпки на голямото куче се чуваха в притихналото утро.
Макс излая. Беше надушил нещо. Виктор трепна и се запъти към него. Наведе се и измъкна изпод мократа шума мръсен и кален плат. С два пръста го разтвори и в стомаха му се стрелна тревога."
Поръчайте си книгата с послание от автора.
Цена: 15 лв
Поръчайте си от последните бройки на
Сборник с разкази "Мирише на звезди"
на Даниела Паскова
15 лв.
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
на имейл адреса: daniella_paskova@abv.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар