Много е модерно напоследък да се говори за домашното насилие.
Дали не им втръсна на хората да слушат само за това? Иска им се да не чуват за тези неприятни неща. Лято е все пак! Време за купони и веселие...
Никак не ми се искаше новия ми роман "За глътка въздух" да е толкова "модерен"... и то точно с това... Чудех се дали насилието вътре не е малко в повече. Дали няма да натежи на читателя през лятото и дали няма да му донесе неприятни чувства без въобще да зная, че книгата ще излезе точно в такова време. "Сега е модрно да се говори за това." - колко отвратително звучи. И как ми се иска да не беше модерно да говорим за домашното насилие и да четем за него само в романи като моя... там историята е изцяло худжествена измислица. Но като зная, че това съществува, че го има тук при нас - в нашето време и може би зад стените на съседите ни...
Задавате ли си въпросите: Защо, когато стане трагедията чак тогава се подема темата? Защо никой не е предприел нещо предварително? Нима не е имало белези и съмнения? Нима гледаме на тези "лоши" неща винаги със затворени очи.
"Който е кон с капаци, няма нужда да си отваря очите на четири" са казали стари мъдреци.
Нека отворим очите си и не допускаме подобни неща!
Из: "За глътка въздух"
роман на Даниела Паскова
...
Жената целуна мъжа по бузата, усмихна се и залитайки се запъти към банята. Влезе, взе си набързо душ. Среса и изсуши косата си. Върза я на опашка. После се насочи към големия несесер с гримовете и кремовете в коридора. Трябваше да замаскира следите от снощния побой. Взе голяма туба с някакво лечебно мазило и застана пред огледалото. Чудеше се откъде да започне. Дали от следите от колан по хълбока, или първо да намаже голямата синина на лявата си ръка, малко над лакътя. За най-накрая остави лицето. Там се постара повече. Не искаше да го дразни. Когато влезе отново в спалнята, той я чакаше..."
...
Няма коментари:
Публикуване на коментар