Да проиграеш живота си на шахматната дъска...
Правиш ход след ход, някъде дълбоко в душата си знаеш, че тези ходове водят до разруха, но въпреки това местиш фигурите и не ти пука... Не ти пука за живота на хората около теб, дори и за собствения ти живот. Защото просто си такъв... осъдена душа още от раждането си...
А живота няма втори дубъл!
Из: "За глътка въздух"
роман на Даниела Паскова
Из: "За глътка въздух"
роман на Даниела Паскова
36 глава
Слънцето печеше силно и хората лежерно се наслаждаваха на топлината в душите и телата си.
Има едно място обаче, където слънчевите лъчи не можеха да проникнат отникъде. Има едно място, където светлината влизаше само от процепа на вратата, през който пъхаха храната. Веднъж на ден – парченце сух хляб, някаква рядка бяла каша и снопче светлина за миг. Тишината там беше потискаща, тъмнината постоянна, а влагата лепкава. Студът изсмукваше топлината от костите. Гладът стържеше тялото отвътре. Мозъкът отказваше да работи. Съзнанието в началото крещеше постоянно само едно и също: „Дайте ми доза! Дайте ми доза!“ После и то млъкна. Тишината победи. Чуваха се само от време на време звукът на тракащите зъби, треперенето и гласът на абстиненцията.
Асен отвори очи. Черен мрак. Затворени или отворени – все едно. Злокобна тъмнина. Не знаеше ден ли е, или нощ. Не можеше да прецени колко време беше вече тук. Струваше му се, че беше минал месец. А може и година…
Ехото в Изолатора пое кикота на полуделия мъж и зловещо се изсмя на съдбата му. Напуканите, треперещи устни тихо промълвиха:
– Убих я! Мъртва е. Ха-ха! Убих я. Аз победих…
Чу се тракането на бравата и вратата се отвори. В килията бързо влязоха двама надзиратели. С тях нахлу и светлината. Мъжът на земята затвори очи от силната болка, пробола зениците му.
...
Поръчайте си книгата с послание лично от мен или я потърсете в най-близката книжарница.
Цена: 15 лв
Романът "За глътка въздух"
може да се поръча за
15 лв.
Няма коментари:
Публикуване на коментар