Така започва романа "За глътка въздух". Млада жена, шипков храст и един стаен в душата ѝ страх...
Из: "За глътка въздух"
"Свечеряваше се. В гората падна мрак. Пред шипковия храст в края на пътеката стоеше млада жена със затворени очи. Стоеше и не помръдваше. Като че ли чакаше
нещо.
Преходът в природата между деня и нощта винаги се случва плавно и магично. Част от кръговрата си е. Точно тогава, на здрачаване, се зараждат хиляди мисли и усещания в съзнанието на човек. Нощта настъпва с лека тъга по отминалите изживени мигове от живота ти и после, след малката въздишка, идва копнежът по новия ден. Знаеш, че той ще се роди утре. И си го чакаш с нетърпение. Ново начало, нови емоции и нов порив. Светлина и мрак. Мрак и светлина. Непрекъснат кръговрат за сетивата.
Тази нощ нямаше да бъде от най-черните. Над хълма в далечината се показа рогчето на луната. След него наизскачаха няколко звезди. Небето леко заблестя. Природата си знаеше работата. Магията на плавния преход от деня към нощта се беше случила.
Младата жена пред шипковия храст постоя така със затворени очи още малко. Знаеше, че в този момент си играе със своя най-голям страх – страха от мрака. Игра ли беше това, или просто поредното предизвикателство, което вдигаше адреналина ѝ, за да я накара да се почувства жива?"
...
Няма коментари:
Публикуване на коментар