Когато сърцето ти се свива от тревога и не можеш дъх да си поемеш.
Да мислиш позитивно когато имаш притеснения или страхове е толкова трудно. Защо мислите на човека винаги избират тъмната и черна пътека, и колкото и да се дърпаш те отвеждат в ада? Винаги тръгват натам. Да видиш нещо лошо преди да се е случило... съзнанието си играе с теб и ти се хващаш в капана много лесно. Въображението рисува мрака, а страховете в душата ти го преекспонират многократно. А всъщност може въобще да не се стигне до този момент. И в повечето случай притесненията ти са били напразни. Облекчението е сладко, да, но как да направим така, че въобще да няма нужда предварително да се притесняваме за нещо лошо, което дори може да не се случи.
Е, остава ни да си пожелаем случаите в които лошото ни предчуствие се сбъдва да са по-малко.
Мислете позитивно. Колкото и трудно и изтъркано да звучи... това е ползно за психическото ни здраве. Всички го знаем.
"Мая живееше в някакъв вакуум. Засмукал я беше и я въртеше с шеметна бързина. Имаше моменти, в които едва успяваше да си поеме въздух. Не успяваше да подреди мислите си, не можеше да спре сълзите си, не беше в състояние да работи. Денят ѝ минаваше в съзерцание през прозореца на забързаните и бездушни хора навън, на все още голите и сиви корони на дърветата в гората пред блока ѝ, на бежовата стена на дневната ѝ. Младата жена сядаше на дивана, взимаше дистанционното, държеше го в ръка и забравяше да пусне телевизора. Гледаше стената отсреща. Друг път наместваше лаптопа на масата, отваряше капака и отново се отнасяше. Екранът му си оставаше тъмен и мълчалив, а тя гледаше стената отсреща. Един ден, както си седеше така, тиха и тъжна, а в главата ѝ мислите се блъскаха хаотично насечени на несвързани изречения, тя скочи. Облече се, обу се и излезе. Отиде да купи бои. Беше решила да изрисува тази потискаща и скучна стена."
...
Романът "За глътка въздух"
на Даниела Паскова
може да се поръча за
15 лв.
Няма коментари:
Публикуване на коментар