Обичам описанията в литературата. Ласно ми е когато описвам място, обстановка, природа, чувства... Просто затварям очи и думите се редят сами. И картината оживява. Не веднъж мои читатели са казвали, че четейки описанията ми са се пренесли на мястото и са усетили емоцията, за която пиша.
Не е така лесно обаче когато описвам хора. Някак по-сложно е. При описанието на един герой е важно да не се прекалява, но и да се даде достатъчно, за да може образът да заинтригува читателя.
Прочетете първите няколко думи за моя главен герой Виктор от романа "За глътка въздух".
"Виктор Калчев беше на тридесет и четири години. Висок на ръст, с руса коса и сини очи. По челото, зад ушите и по раменете му се спускаха чаровно малки къдрици. Тъмносините му очи допълваха излъчването му на красив мъж. От двете страни на бузите му игриво се мъдреха две малки трапчинки, които правеха усмивката му закачлива. И дори зад предпазната маска, която заради вируса вече се носеше навсякъде, всички познаваха, когато Виктор се смееше. Познаваха по очите му – присвиваха се и синевата им потъваше в дълбокото. А доктор Виктор Калчев много обичаше да се смее…:
...
Романът "За глътка въздух"
на Даниела Паскова
може да се поръча за
15 лв.
Няма коментари:
Публикуване на коментар