Да проиграеш живота си...
Като на игра на покер или по скоро на шахматна дъска.
Из: "За глътка въздух"роман на Даниела Паскова
В стаята проблесна първият слънчев лъч. На мръсната стена срещу прозореца се очертаха решетки. Той отвори очи и се загледа в правите линии, пресичащи се вертикално и хоризонтално. Приличаха на шахматно поле без фигури. Черни и сиви полета, редуващи се неправилно. Замисли се. Замисли се как нелепо беше проиграл на подобна дъска живота си. Сега му оставаше само да гледа празните полета и да се самосъжалява. „Жалък, отвратителен боклук!“ – от известно време се събуждаше всяка сутрин с тези думи на уста. И само след малко ги изговаряше. Чакаше първо да чуе оглушителния звънец. После стържещия звук от отключване на множество железни брави и силно извикваше:
– Боклуци-и-и! Жалки, отвратителни боклуци. Хайде, ставайте, отрепки. Започва още един ден, който ще изживеете в килиите…
– Асене, някоя сутрин заради тези думи ще ти отрежа езика – чу се от съседното легло отляво.
– Аз ще те изпреваря. И не само езика. И топките му ще отрежем. Малко ще му изтънее гласът, че този дебел мазен тембър направо ми бърка в мозъка сутрин – изхили се някой отдясно и бързо хукна към изхода, за да избегне отговора на огромния мъж. Асен махна с ръка, стана и тръгна към вратата. Всички се дръпнаха от пътя му.
В една от общите килии в Градския затвор мъжете се сбутаха. Излязоха в коридора и се наредиха в редичка. Тръгнаха към столовата за закуска. На стената пред прозореца сянката от решетките затанцува и започна бавно да се спуска надолу, докато слънцето се издигаше. Беше началото на лятото.
...
Романът "За глътка въздух"
на Даниела Паскова
може да се поръча за
15 лв.
Няма коментари:
Публикуване на коментар