Колко ли видове страх има?
Толкова са много, че точен отговор на този въпрос е трудно да се даде. Едно е сигурно обаче. И това е, че всеки, в някакъв момент от живота си е изпитвал нов страх. Ей така, от изневиделица, той изплува от дълбините на собственото ти съзнание, а самият ти дори не си подозирал че съществува. Как да реагираш и какво да наравиш тогава? Ами изживяваш си го. (Или пък не! Може би фразата: "умрял от страх" все някога се е използвала с буквално, а не само с преносно значение...) Нека борим смело страховете си. Не е лесно. И въпреки усъзнатата мисъл, че в повечето случаи те са просто плод на собствената ни психика, наистина всички знаем, че не е лесно. Но пък лесния път не е най-правилния винаги. Така че... живейте смело и с по-малко страхове. Само така може да се насладите истински на живота си.
За страховете и демоните в живота ни съм писала в романа "За глътка въздух". За онези тъмните кътчета, които има във всяка душа. Там където скриваш от света слабостите си. Защото всеки си има страхове. Храни си ги и си ги отглежда сам. А ги крие, може би, защото иска да покаже колко е силен или пък го е срам от това, колко те биха били мънички в чуждите очи. Причини хиляди, страхове хиляди, а начините да се справим с тях... Еми, няма да кажа тук, че начините за справяне със страховете ти са много. Защото дори и да ги има въобще, изкорениш ли един страх идва друг. Всъщност няма нужда, а и не е полезно за физическото здравето да бъдеш безстрашен...
Из: "За глътка въздух"
роман на Даниела Паскова
"Младата жена пред шипковия храст постоя така със затворени очи още малко. Знаеше, че в този момент си играе със своя най-голям страх – страха от мрака.
Игра ли беше това, или просто поредното предизвикателство, което вдигаше адреналина ѝ, за да я накара да се почувства жива? Ако имаше и най-малката възможност така да се отърве завинаги от най-големия си страх, би се възползвала веднага. Но тя добре знаеше, че този вид битки за човека са обречени. Страховете винаги побеждават лесно. Защото играчките във войната с тях сме самите човеци. Мънички живи играчки в костеливите пръсти на демоните на страха. Хората сами им показваме как да победят. Слагаме на светлината копче например и готово. Страхът от мрака се забавлява с нас. Цък! Светлината изчезва и сърцето ни се свива страхливо. Като пробождане е. И дори да трае само миг и бързо да се преборим с него, едно е сигурно: чувството на вцепеняващ душата страх от мрака винаги оставя следи. Като черна горчилка. Опитваме се да я забравим, но тя дращи с хищни нокти, вкопчила се в съзнанието ни. Приспиваме чувството накрая. Позабравяме го. Докато не го събудим отново със следващо пробождане. Страхът от мрака дебне винаги готов да бъде събуден и да се позабавлява с нас. Използва най-голямата ни слабост – това, че на очите ни им трябва време за адаптация, за да виждат в тъмното. Дали слепците, които живеят в мрак, са безстрашни?"
...
Поръчайте си книгата с послание от автора.
Цена: 15 лв
Романът "За глътка въздух"
на Даниела Паскова
може да се поръча за
15 лв.
Поръчайте си от последните бройки на
Сборник с разкази "Мирише на звезди"
на Даниела Паскова
15 лв.
Няма коментари:
Публикуване на коментар